България - Твърдения за устойчивост и "greenwashing

Go back to English version

Кои са трите най-важни развития на вашата територия, касаещи неверни твърдения за екологосъобразност и свързания с тях риск от заблуждаващи твърдения за екологосъобразност? 

Темата за неверни твърдения за екологосъобразност придобива значителна популярност в целия свят, тъй като от държавите се изисква да проучат различни методи и подходи за своя принос към прехода към чиста енергия. Тази промяна е от решаващо значение за правилното решаване на въпроси като изменението на климата и устойчивостта. Съответно организациите започват да правят оценка своя екологичен отпечатък и възможните подобрения по отношение на подхода си към устойчивостта. Самата България е предприела някои стъпки за улесняване на подобна защита на околната среда; тя е въвела основно законодателство за защита на околната среда, а също така е разработила национална стратегия за опазване на околната среда с цел смекчаване на неблагоприятните последици за околната среда. За съжаление, България все още изостава, когато става въпрос за неверни твърдения за екологосъобразност и свързания с тях риск от заблуждаващите твърдения за екологосъобразност. Разработването на рамка за справяне с тези проблеми върви бавно; въпреки това българските власти вече започват да съсредоточават усилията си върху предприемането на действия в това отношение. 

По-долу обобщаваме накратко трите основни области на развитие по отношение на неверни твърдения за екологосъобразност и заблуждаващи твърдения за екологосъобразност на територията на България.

(i) Националните етични стандарти уреждат екологичните твърдения в маркетинговите комуникации 

Националните етични стандарти за реклама и търговска комуникация в България ("Национални етични стандарти") предвиждат принципи по отношение на маркетинговата комуникация на екологични твърдения. Според Националните етични стандарти терминът "екологична претенция" се отнася до "всяко твърдение, символ или графика, които посочват екологичен аспект на продукт, компонент или опаковка". Правните принципи произтичат от различни национални и международни стандарти, включително международния стандарт ISO 14021 относно "Самостоятелно обявени екологични претенции".

Принципите имат за цел да улеснят честното и вярно представяне на твърденията в рекламата. В България маркетинговите комуникации не трябва да съдържат твърдения, които могат да подведат "средния потребител" по отношение на екологичните ползи от рекламирания продукт или действията, предприети от търговеца за опазване на околната среда. Основанието за този принцип е да не се злоупотребява с грижата на потребителите за околната среда или да се възползва от липсата на познания за околната среда.

Освен това твърденията като "екологично безопасен" или "щадящ околната среда" трябва да бъдат сведени до минимум, освен ако не могат да бъдат валидно доказани. Националните етични стандарти също така насърчават използването на научни открития или технически демонстрации само в случаите, когато те са подкрепени от надеждни и сигурни доказателства. Например, ако дадена екологична претенция се отнася до здравето или безопасността, тя трябва да бъде подкрепена с подходящо надеждно научно доказателство.

Екологичните претенции никога не трябва да се правят по начин, който предполага, че те се отнасят за повече аспекти от жизнения цикъл на продукта или за повече от неговите характеристики, отколкото подкрепят доказателствата. На практика това означава, че етапът или предметът, за който се отнася дадена претенция, трябва винаги да е ясен от самото начало. Анализът на жизнения цикъл следва да подкрепя претенцията за ползи през целия жизнен цикъл. Например, когато в дадена претенция се споменава елиминирането на вещества или неща, които оказват влияние върху околната среда, трябва да е очевидно какво е било елиминирано.

(ii) По-голямо съответствие на стандартите за дължима грижа от страна на директорите с ESG фактори

 Съгласно българското законодателство директорите на акционерни дружества трябва да спазват стандарта "дължима грижа", т.е. да действат в най-добрия интерес на дружеството и неговите акционери. На пръв поглед е доста трудно принципът на "дължима грижа" да бъде съчетан с неотдавнашните промени в корпоративното управление в полза на съображенията, свързани с ESG. Това е така, защото съображенията, свързани с ESG, могат да доведат до допълнителни разходи или намаляване на финансовите печалби, например. 

От друга страна, ESG може да се съчетае със стандарта за "дължима грижа" само в случай, че съответните съображения, свързани с ESG, водят до дългосрочна добавена стойност за предприятието. Ако съображенията, свързани с ESG, се прилагат с цел намаляване или елиминиране на рискове като загуба на приходи, намаляване на клиентската база, рискове за репутацията и т.н., тогава те ще бъдат в съответствие с принципа на "дължима грижа"

Подобни дейности по управление на риска са тясно свързани с отговорностите на директорите и поради това следва да се прилагат в рамките на политиките на дружеството. Вероятно е невъзможността да се вземат предвид съображенията, свързани с ESG, когато се работи с такива рискове, да доведе до нарушаване на принципа за "дължима грижа"  от страна на директора. Освен това подобно неизпълнение може да се отрази негативно на дейността и репутацията на дружеството. Това се дължи на факта, че понастоящем все повече се набляга на проактивни ESG инициативи и вътрешни механизми за демонстриране на отговорност към околната среда и други въпроси, свързани с  устойчивост. 

(iii) Нефинансова отчетност 

В България предприятията от обществен интерес, които се считат за големи по смисъла на Закона за счетоводството и чиято работна сила надхвърля 500 служители, са задължени да подават нефинансов отчет, включващ информацията, необходима за разбиране на развитието, резултатите, състоянието на съответното предприятие и въздействието от неговата дейност.

Всяка такава нефинансова декларация следва да включва информация, наред с други неща, относно екологични и социални въпроси. Понастоящем броят на предприятията, които са задължени да подават такъв отчет, е незначителен, като се има предвид гореспоменатият подход на два стълба. Въпреки това се очаква това да се промени, след като бъде транспонирана в българското законодателство предстоящата Директива за отчитането на предприятията във връзка с устойчивостта (CSDR). В рамките на този нов правен режим се очаква още по-силно да се противодейства на заблуждаващите твърдения за екологосъобразност (с крайна цел да се сложи край на случаите на тези заблуждаващи твърдения) и се очаква да се определят по-високи екологични стандарти както за търговците, така и за потребителите. 

Subscribe to CMS Green Globe newsletter

Discover related products

02/10/2023

Expert Guide on ESG in Real Estate

In the ever-evolving landscape of real estate development, investment, and operation, a remarkable surge in ESG (environmental, social, and governance) regulatory activity is reshaping the sector. With these changes come new and vital requirements th

Expert Guide ESG – Environmental, social and governance

Comparable

09/04/2024

CMS Expert Guide to plastics and packaging laws

 Plastics and packaging have attracted  consumer, media and legislative interest over recent years with an array of laws being proposed to incentivise behavioural and design change. Significant reforms are expected globally to deal with environmental

Expert Guide Consumer Products

Comparable

06/12/2023

Green Claims & Green(er) Products

Newsletter

21/08/2023

European Commission publishes European Sustainability Reporting Standards...

On 31 July 2023, the European Commission published the first set of the European sustainability reporting standards (ESRS). This is the first big step towards the implementation of the Corporate Sustainability Reporting Directive (CSRD), which came i

Law-Now ESG

16/03/2022

Greenwashing: reputations on the line

As global heating and other environmental issues have come to the forefront of public consciousness in recent years, with extreme weather events and increasingly urgent warnings about the damage humans are doing to the planet, consumers have taken a greater interest in the environmental impact of the products they buy and use. Dozens of surveys have revealed that consumers prefer en­vir­on­ment­ally-friendly products, and that they are willing to pay a premium to get them. Naturally, business have responded to this concern, with brand-owners increasingly highlighting the benign or even beneficial effects their products and services have on the natural world. However, environmental issues are highly technical, and therefore raise a significant risk of confusing and misleading consumers, who may be persuaded to part with their cash to obtain products whose environmental benefits may be less than they appear. A European Commission website screening project, which reported in January, found that green claims were exaggerated, false or deceptive in 42% of cases, and more than half the time the information provided was in­ad­equate. 2021 therefore saw an increased focus from regulators on misleading green claims. In the UK, the Competition and Markets Authority recently published a new Green Claims Code, setting out six key principles for traders to follow when making environmental claims, together with over 100 pages of examples and more detailed advice, and has implied that enforcement in this area may follow soon in 2022. The Advertising Standards Authority recently carried out a review of its regulation of green claims regulation, announcing its decisions following the first stage of its review in September. In January 2021 the Netherlands Consumer and Markets Authority published Guidelines on Sustainability Claims, and in August 2021, the French government issued its Climate and Resilience Law. Similar developments are in train across Europe. Given the level of public concern about the environment, we expect that a finding that a business has been misleading consumers about its environmental credentials has the potential to be even more damaging to its reputation than other advertising breaches. Here are some key points to remember when making green claims. 1. Be clear Environmental claims are often technical and complex. Where terms are unclear, explain what you mean by them. Use appropriate qualifications and clarifications in the ad – significant qualifications should not be on a separate web page or another location where they are likely to go unread – but remember that these must be genuine qualifications of clarifications, and may not contradict the main claim. Avoid industry jargon, or explain it when used. 2. Be specific Identify the specific environmental benefit of your product or service and state it clearly. Avoid terms like “sus­tain­able”, “green”, “en­vir­on­ment­ally friendly”, “eco-friendly” or “kind to the planet”, which are largely meaningless. Comparative claims, such as “more sustainable” or “greener”, may be acceptable if you explain the specific environmental benefit clearly. A claim made for a product or service generally should be based on a “cradle-to-grave” assessment, taking into account the environmental effects of inputs such as raw materials, water and electricity, manufacturing, transport, use and end-of-life disposal. Even with more narrowly-framed claims, make sure you consider all aspects – a common pitfall is to claim that packaging is recyclable or plastic free, without considering whether inner packaging, glue or tape, all of which form part of the packaging, meet that description. 3. Limit your claims to what you can prove Start with the evidence you have, and work out what claims you can make based on that evidence. A common pitfall is to start with the claim and then cast about for evidence to support it, which often leads to a broader claim than can be substantiated. If you have taken waste out of the supply chain, limit your claim to the supply chain. If you have reduced CO2 emissions from transport, limit your claim to transport. 4. Sub­stan­ti­ation should be thorough and detailed Because they are often technical and detailed, environmental claims may require in-depth substantiation, and you may need to expend significant time and effort compiling it. For example, claims regarding carbon neutrality or reduced carbon require a thorough survey of a business’s operation and supply chain over a significant period, first to determine its baseline carbon emissions and then to track its progress towards reduced carbon or carbon neutrality. Be aware that terms such as “bio­de­grad­able”, “organic”, “renewable”, “com­postable”, “recycled”, “re­cyc­lable”, “reusable” and “car­bon-neut­ral” have specific technical meanings, and be ready to substantiate them accordingly. Substantiation by reference to an independent test standard, such as ISO 14021 on self-declared environmental claims, tends to be more persuasive than a standard developed in-house. Take care with symbols, which have specific meanings and rules for use. Make sure evidence is up to date. Make sure claims are accurate for normal use of the products, or qualify them accordingly – for example, if a product is only biodegradable in a specialist facility, and is likely to go to landfill where it will not degrade any quicker than normal products, do not claim “bio­de­grad­able”, or at least state that specialist facilities are required. 5. Don’t claim normal product features, or things you are required to do by law, as environmental benefits For example, in the UK, rinse-off toiletry products may not contain micro beads. Claiming such products are “micro bead free” is misleading, as it implies that the products have a particular environmental advantage over other products, which they do not. 6.  Take care with comparisons Comparative advertising raises its own specific issues, and, where it refers to a competitor or its product or service by name, can substantially heighten risks by opening up the possibility of trademark infringement. Make sure you compare like with like – the comparison should be of products or services meeting the same needs or intended for the same purpose. The features compared should be material and representative, and also “veri­fi­able”, which requires the detailed basis of the comparison to be disclosed proactively, either in the advertising itself or by way of a “signpost” in the ad directing readers to the source of information.  

Publication